ДО КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА
СТАНОВИЩЕ
От ––––––––––––––––––––––––––––––––––
По: обществено значимата тема, поставена за обществено обсъждане с Решение №
258/05.07.2018 г. наКомисията за регулиране на съобщенията
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Представяме на Вашето внимание в срок следното експертно и юридическо
становище по поставения за обществено обсъждане въпрос.
Преди да изложим аргументите си по същество, бихме искали да отбележим, че
видно от текста, предложен за обществено обсъждане, същият е некоректно озаглавен „…
относно издаване на разрешения…“, тъй като становището и аргументите, изразени от
КРС нямат връзка с издаването, а само и единствено с прекратяване на издаването на
разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен
спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (
Озаглавявайки по този начин текста, КРС на практика заблуждава обществеността
по отношение целите на представения за обществено обсъждане документ и по този начин
постига това, че някои лица и/или обществени организации, които иначе биха били
заинтересовани от участие в такова обществено обсъждане, само съдейки от заглавието,
биха го пропуснали, като несъществено. Но ако заглавието коректно отразяваше целите и
съдържанието на документа, то със сигурност и общественият отзвук би бил по-голям.
Считаме, че за постигане на декларираните в същия документ цели и предписанията на
закона
По същество:
Считаме, че представеният за обществено обсъждане проект за позиция на КРС по
отношение на прекратяването на издаване на разрешения за ползване на индивидуално
определен ограничен ресурс-радиочестотен спектър за наземно цифрово
радиоразпръскване
На първо и най-важно място, бихме искали да посочим на КРС следното:
Не е вярно твърдението, изложено в обсъждания проект за становище на КРС, че
Република България няма държавна политика по отношение на цифровизирането на
радиоразпръскването на радиопрограми. Такава политика има и тя е приета с Решение №149 от 11 март 2015 г. на Министерски съвет.
Тъй като явно КРС и СЕМ не са запознати със съдържанието
ѝ, прилагаме към
настоящото становище копие от нея, само за сведение. Същата може да бъде намерена и
на сайта на съответното ресорно министерство.
В позицията са изложени аргументи без връзка с темата.
Неясно защо и без връзка с темата проектът за позиция започва с невярното
твърдение, че в България, поради това че не е въведено цифрово радиоразпръскване няма и широко предлагане на приемници за цифрово радио.
За сведение на КРС подчертаваме, че всички производители на автомобили през
последните 10 години задължително вграждат в произвежданите от тях автомобили
радиоприемници, които имат възможност да обработват цифров радиосигнал. Още повече,
тъй като в Европа е въведен европейският стандарт за цифрово радиоразпръскване DAB

практика те разполагат с приемници за цифрово радио, то готовност от страна на
потребителите в България за потребление на цифрово радио има. Отделно от това, всички
нови модели радиоприемници и музикални уредби за домашно ползване от среден и
нагоре клас също имат възможност за приемане на цифрово радио по стандарт DAB. Това
лесно може да се установи с посещение в който и да е масов магазин за аудио техника.
По отношение на принципните възможности.
Невярно е твърдението, че с чл. 47, ал. 2 от ЗЕС се дава принципна възможност на
КРС за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс
– радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване
С чл. 47, ал. 1 от ЗЕС законодателят възлага в правомощията на СЕМ да издава
лицензии на заинтересованите лица за разпространение на програми чрез електронни
съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. А в чл. 47, ал. 2 от ЗЕС само
е уточнено, че лицензиите по ал. 1 дават право програмите да се разпространяват от
предприятие, на което е издадено разрешение от КРС за ползване на индивидуално
определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни
съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване
на териториалния обхват, посочен в разрешението.
В правомощие на КРС законодателят е вменил да издава разрешенията по чл. 47 от
ЗЕС, а това правомощие е дадено на КРС с чл. 48 от същия закон, който препраща към
изричните процедури по издаване на разрешения, намиращи се в Глава пета от същия
закон.
Видно от текста на закона това е правомощие, а не принципна възможност за КРС.
От юридическа страна понятието правомощие означава съвкупност от две взаимно
обвързани компоненти – право и задължение. Т.е. законодателят е дал правото и е
възложил задължението за издаване на описаните разрешения на КРС. Той не е дал на
КРС принципна възможност да решава дали изобщо да издава или не такива лицензии.
КРС има правото и задължението по закон да провежда конкурси и да издава разрешения
на заинтересованите лица, ако те отговарят на изискванията на закона.
В тази връзка проектът за решение противоречи на закона, тъй като с него КРС
надхвърля пределите на оперативната си самостоятелност и взима решение, което не е от
нейната компетентност. Решение за спиране на издаване на лицензии може да вземе
Министерски съвет, а не КРС. Тъй като в правомощията на Министерски съвет е да
определя държавната политика в цитираната област. На КРС е възложено само и
единствено осъществяването на тази държавна политика.
По отношение на липсата на лицензии за разпространение на цифрови програми.
Наличието или липсата на цифрови програми и/или лицензии за такива не е
обуславящ фактор по силата на закона за издаване или отказ от издаване на разрешения по
Глава пета от ЗЕС. Като поставя такова допълнително ограничение пред заинтересованите
лица на практика КРС допълва закона с несъществуващи в него условия, което е извън
правомощията и компетентността на КРС и СЕМ и води до незаконосъобразност на
всички взети решения в тази връзка.
При буквално тълкуване на чл. 47, ал. 1 и 2 от ЗЕС става ясно, че първо КРС е
длъжно да издаде разрешенията по Глава пета от закона и едва след това лицата могат да
разпространяват цифрови програми, за които са лицензирани от СЕМ. Двете комисии
обаче не действат в зависимост една от друга, напротив – те са длъжни да издават
разрешенията и лицензиите, за които съответно имат правомощия, без да взимат предвид
съществуващото до момента положение. В противен случай би се стигнало до житейски и
юридически абсурдната ситуация да има действащ закон, но да няма нито едно издадено
разрешение и нито един издаден лиценз, тъй като двете комисии не могат да се разберат
помежду си коя от тях трябва да действа първа.
На последно място бих искал да подчертая, че КРС и СЕМ не приемат държавните
политики а само отговарят за прилагането им. Не е в компетентността на тези комисии да
приемат държавни политики, още повече че такава държавна политика, както отбелязахме
по-горе, вече има и тя е приета от Министерски съвет. Дори КРС и СЕМ да изготвят и
приемат нова такава, тя няма да породи правно действие, като приета от органи без
материална компетентност по въпроса.
Опитите на КРС и СЕМ да блокират цифровизацията на радиоразпръскването в
Република България имат и други аспекти.
От една страна правителството ни е докладвало вече нееднократно на Европейския
съюз, че цифровизацията на радиото и телевизията са завършили, а този проект за позиция
на КРС на практика опровергава докладите на правителството, което със сигурност ще
доведе до стартиране на наказателни процедури срещу страната ни. А от друга страна
умишлените и незаконосъобразни опити за блокиране на цифровизацията на
радиоразпръскването в България причинява преки вреди на инвеститорите, като нас,
които изграждат такива мрежи и това неминуемо ще доведе до искове за обезщетяване на
тези вреди по ЗОДОВ в административните съдилища, а евентуално и в ЕСПЧ.
В заключение становището на ––––––––––––––”, като
заинтересована страна – инвеститор, изграждащ първата в България мрежа за цифрово
радиоразпръскване е, че настоящият проект за Позиция на КРС, с която се спира
издаването на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен

спектър за наземно цифрово радиоразпръскване
С уважение П.Костадинов